Един скапан ден

Днес ми се наложи да науча няколко житейски урока.

Първо, понякога може да направиш всичко както трябва, като по учебник, и пак да не ти се получат нещата. Тоест не винаги е въпрос на желание и изпълнение, понякога просто не е писано да бъде. И няма какво да направиш по въпроса.

Второ, винаги е добре да си си написал завещанието и да си си уредил кой ще ти донесе тежки наркотици, когато вече няма друг избор,

Трето, историите по филмите са взети от реалността и когато ти се случи нещо подобно си казваш, копеле, явно не е просто сюреализъм. Не винаги когато искаш да направиш добро, получаваш добро. Понякога получаваш шамар зад врата и усмивката ти се стопява много бързо, щото нали, истината боли.

Четвърто, колкото и да те е страх че децата ти приличат на тебе, гена вода не става. И се изправяш пред реализма, аз наистина ли не се харесвам чак толкова много и дали не е по- добре първо да променя себе си, преди да се опитвам да възпитавам тях.

За финал, с малки изключения, това беше един наистина много скапан ден.