Исках да ви разкажа защо изпращам Алла на лагер всяко лято в последните 4 години. Като семейство което живее на супер бързи обороти, понякога с носталгия сядам и си спомням за лагерите като дете. Това беше като едно минидетство в детството, съдържаше в себе си елементите на велико приключение, отиваш на ново място, запознаваш се с някакви хора с които за 10 дни ставате толкова близки, че си режете пръстите за да станете кръвни братя и сестри, готови сте да се закълнете че винаги ще се обичате и помните. Нямаше нищо по- яко от това да отидеш на лагер и да видиш приятел от предната година, беше нещо като Коледа, Великден и рожден ден едновременно. Дните ви са организирани, обаче винаги ще намерите какви глупости да направите. Традицията на Обзор в нощта на лагерния огън да идва свитата на Нептун за да жени дъщеря му за сина на Горската кралица беше най- великия социалистически косплей.
Вече 4 година изпращам Алла на лагерите организирани от Бъдеще сега. Изпращам я на всички възможни лагери, и на тези в Гудевица и на тези в Рила. Защото те дават на детето ми това, което аз не мога да му дам (по разнообразни и понякога не толкова основателни причини). Как да живее в хармония с природата – рециклиране, преработка на всички блага, как да щадим, а не да експлоатираме водата, гората и всичко около нас. Как са се сработи в екип – как целта се постига много по- лесно когато си с хора, как доверието, правилната реакция в правилния момент може да ви донесе победата, как АЗ няма място в НИЕ. Как да помагаме на възрастните хора, като плевят, поливат и боядисват градинките на бабите в Гудевица. Как със слама и лайна се правят къщи. Какви за тези билки, растения, животни. Колко е яко да спиш на палатка и да ядеш само чиста храна, отгледана в сърцето на Родопите. Как, въпреки че ти тежи дупето, да нарамиш раницата и да качиш върха, сам или с чужда помощ, но да си там, най- отгоре. Как да се грижи за тялото си и да прави йога. Как да меси хляб. И още, и още …
И защото на тези снимки, детето ми изглежда по- щастливо от всякога. И всяка година иска да ходи пак.
Догодина ще я изпратя пак и на Рила, и на Гудевица и при Дървото на Живота защото понякога най- доброто което може да направите за детето е за малко да го изпратите надалеч. И когато се върне, бузите му да са червени, краката и ръцете почернели и издрани от много игри, ума буден- с нови знания, а сърцето пълно- с приятелства и хармония.
После, пак може да играе Майнкрафт и да гледа Босайде по цял ден (тук въздишам тежко) …
