UNREAL Horta - Endurance II
Endurance II
Fury team: Теменуга Кръстева , Иван Минчев и Надежда Данабашева
Дата на посещение: 4 Февруари, 2024
Нашето време: 81:40 минути
Тази игра не беше планирана. Нито от нас, нито от оператора.
Как протече беше голяма изненада. И за нас, и за оператора.
След като играхме Накатоми, където това чудесно момче игра милион роли (за да разберете този пост, трябва първо да прочетете предходния), успяхме да се договорим да играем Endurance II, с разбирането, че той има друг отбор и ние ще трябва да проявим разбиране към забавени реакции. Той каза, че за първи път ще води две стаи паралелно, ние пък му споделихме, че нас това не ни тревожи. Оби предложи да играем две стаи паралелно, шегувахме се как може да стане това, докато гледахме операторчето да тича като откачен между стаите, за да ги ресетне, да посрещне другия отбор и да стартира нашата игра. Изглежда като вманиачен по филмите, качва се бягайки по стълбите, спира на върха, превива се на две като си поставя дланите на бедрата, поема си дъх и тръгва да бяга напред. Хипнотизиращо.
Играта ни започва. Ще споделя, че сме на космическа станция, трябва да подкараме кораб и да стигнем с него до други планети, за да намерим определена информация защото човечеството неизбежно е прецакало всичко тук и ние пак търсим нов дом за всички ни (аха, пак). Сега е моментът да спомена, че в тази стая не работи абсолютно НИ-ЩО, включително и микрофонът, по който той се опитва да ни говори, Тъй като сме под земята се оказва че нямаме обхват, което прави комуникацията ни по телефон или произволен месинджър абсолютно невъзможна.
Всичко това води до абсурдни ситуации. Оказваме се на планета, на която има вулкан и трябва да застреляме някакви змии. Застреляхме ги, накрая Оби се качи и буквално я гръмна от упор. Нищо. Ходим си, гледаме си. Нищо. След 2 минути пристига запъхтян … пиколото от Накатоми (в съответния костюм) и казва, бутни вратата на вулкана. Оби бута - никаква реакция. Пиколото влетява, пръхтейки, избутва вратата, и играта ни продължава, като той се изправя яко дим. Играем. Половината неща продължават да не реагират на нищо, което правим. Криво-ляво стигаме до следващата планета, помещенията са боядисани във флуоресцентни цветове и изглеждат много магическо. Въртим се около 10 минути, без да знаем как да продължим, докато от вратата на космическия кораб някой не ни подсказва да нахраним извънземното. Връщаме се назад, и охранителят от Накатоми (той ни се е паднал) реагира на нашите недоумяващи погледи, като се втурва към "планетата", поглежда и мърморейки под носа си "ама аз не съм ви пуснал светлината", излита с 200 нагоре по стълбите. Имаме лампа.
Цялата тази абсурдистика се повтаря, ние вече изпадаме в истерия от смях, стреляме с дунапренени патрони по всичко което мърда (и не мърда), крещим, викаме майките си и като цяло играта ни приключва успешно 81 минути по- късно.
Няма как да ви кажа да го изпитате това, уникална игра, никога няма да се повтори. Тази стая е била топ, преди 5 години и щеще да е стая която щяхме да оценим високо, ако бачкаше.
Въпреки това, за нас беше супер изживяваме, оставяме му малко пари като обещаваме да не го издаваме че ни е пуснал в стаята и приключваме.
Нуша лази и ми прави снимки от каналите. А аз се хиля като тиква защото преди малко съм разбрала, че трябва да нахраня извънземното …
Нашата снимка след като разбрахме че играта свърши ☄🪐🌖🌠☄
За първи път играхме сами, което означаваше, че може да си правим колкото и каквито снимки искаме. И ние безсрамно го направихме … Това помещение беше много красиво.